11 ene 2011, 21:19

Изгубена 

  Poesía » De amor
1399 0 16
Ти отмина, Любов, разпиля се...
Като сянка се плъзна ненужна.
Беше предана, бурна и властна.
Беше наша... Изгубена... Чужда...
Не заключих... Забравих вратата.
И виелица грабна те взломно.
С писък хукна след теб тишината -
онемелия миг да догони.
Не успя... Уморено притихна,
със опашка, виновно подвита.
Заредиха се нощи безлични...
Във мансардата, там, до звездите ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??