ИЗГУБЕНА
Защо е тъмно, сякаш нощ се спуска,
а аз се лутам между каменни стени!
Усещам само студ, към мен препуска
и ме пронизва с ледени стрели!
Защо ме стяга болка непозната,
а аз потъвам, сякаш в огнена вода!
Дълбоко е! Крещя сред тишината!
Усeщам се незряща и сама!
А искам да прогледна сред тъмата,
да си проправя път във пустошта!
От всяка болка да се ражда добротата, ...