Изгубена съм някъде в нощта,
там - между земята и звездите,
в близост до една река,
наречена „потока на сълзите”.
Изгубена съм някъде навътре,
там - в горите мрачни и дълбоки.
Изгубих се сама, защото бягах
от думи тежки и жестоки.
Изгубих се, защото исках да намеря
любовта, а може би и себе си.
Нависоко се опитвах да уцеля,
но достигнах по-ниско даже от нозете си.
Изгубена съм някъде в нощта,
не ме търси, че по-дълбоко ще cе скрия.
Прости ми, но изгубих се сама,
и сама ще трябва аз да се открия!
© Толина Todos los derechos reservados