Ах, няма Ви, навънка се стъмни
и слънцето не свари да залезе
угасват птици в клоните дори,
на мен – сълза от мъка ми излезе.
Не знам къде сте, тихо бърша прах
и час през час писмата проверявам,
уви, и пощальонът - мой е враг
и подминава портите ми вяло.
Къде сте, ровя глупавия ден
за Вашите следи, за да ги спъна
и да не ходите далеч от мен,
а толкова копнях да Ви целуна. ...