Изгубила в ръката ти опора
душата ми се лута и скърби.
Пренесе се в тишината спора
за минала вина, сръдни, борби.
Не бях ли с теб! На всичко бях готова.
Мълчах, търпях със стиснати очи.
Къде сгреших? Отказах да се боря,
но истината в мозъка крещи.
Прекърших се, но няма да се моля
за капка обич в твоите очи.
Приключи всичко, вече не съм твоя.
А лепкавата пустота тежи… ...