24 ago 2007, 13:56

Изгубена надежда 

  Poesía
1004 0 8
Когато слънцето угасне
и луната се стопи,
щом мечтите избледнеят,
изгубен си тогава ти.

Когато песните са глухи,
когато облаците спрат
и всички капки дъжд са сухи,
листата вече не шептят.

Щом пред теб дървета сключат клони,
щом вече всеки лъч е лед.
Кога денят душата ти прогони,
то този свят не е за теб.

Когато няма радост в твоя лик
и твойта гордост поглед свежда,
това е бил последният ти миг.
Ти изгубена, отдавна, си надежда...

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??