Увод
Разказвачката. С коси, закрити в кърпа,
и глас, изливащ медни думи.
Започне ли - на място не се свърта.
Приказките нейни взимаха ума ми.
Тя разказваше ни без умора.
За Пепеляшка и за принца, и за всичко.
За крале, принцеси и за бедни хора,
щастливи, че могат просто да обичат...
А ние слушахме я мълчаливо.
Аз в приказките ù безкрайно се вживявах,
и в героините ù, влюбени щастливо, ...