chrisy26 (Християна Манева)
30 67
17 oct 2017, 10:00

В хаоса на душата 

  Poesía » De amor, Del paisaje
853 5 7

Размахвайки криле измършавели,

уморено паднах  в пустото поле,

без път вървя в тревите посивели,

с въздишка търся тупкащо сърце.

Объркан гняв и парещи копнежи,

безумни мисли със безброй мечти,

сковани пръсти и погубени надежди

потъват в спомена на моите сълзи.

Чувам шепота на силует мъртвешки,

бледа сянка, призрак във сумрака.

Ти ли си – заглъхнал вик човешки

или отново чувам глас на самотата?

Защо се скитам в изоставените ниви,

жадувайки една последна среща,

крила се дълбоко в сънища бодливи,

свила в себе си една любов гореща?

Изгубена се лутам в слепите мъгли,

угаснаха дори звездите в небосвода.

Някак свикнах всичко в мене да боли.

Стъпките се нижат. Не намирам брода.

Късно е. Тялото ми в бездихание лежи,

а костите му гният нейде във полето.

Догаря пламък, сгушен в моите гърди -

огнена любов, изпепеляваща сърцето.

Плътта разяждат кървави частици,

погребали във себе си ефирен блян.

Политат към небето белокрили птици,

а от него над полето заваля катран.

 

© Християна Манева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Можеш само да имаш комплиментите ми за изказа в общуването си.
    Пиши! Думите те обичат.
  • Афродита често е рисувана с гълъб в близост. Гълъбите приличат на ангели, които летят в небето с благодат и сила. Какво по-добро вдъхновение за един поет?
  • Някога, на твоите години, пред прозореца ми имаше електрически стълб, а на него кацаха две гугутки и разменяха чувства и ласки. Тази картина се е запечатала в съзнанието ми и често я използвам в стиховете си. Точно на твоите години по този повод бях написала нещо. Сега ще ти напиша част от него, като коментар на думите ти.
    По перваза на прозореца
    се любят гълъби.
    Не тъгувай!
    Усмихни се,
    да не ги прогониш.
    И когато си заминат
    пак се усмихни.
    Просто се опитай
    със усмивка
    да дочакаш
    и да се докоснеш
    до тъгата на нощта.
  • За да оценим красивото, трябва да опознаем и грозното. Няма нищо лошо в разнообразието. Отегчавам се, когато излагам само една позиция. А и просто сънувах кошмар. Обичам да превръщам сънищата си в поезия. Благодаря ви!
  • Дете,какъв е този песимистичен пейзаж!?
    Я погледни в тази многобагрена есен и освежи душата си...
  • Мрачничко. Красивият стил ти отива повече.
Propuestas
: ??:??