Ли (Людмила)
5 13
27 jul 2007, 13:51

Изгубена звезда 

  Poesía
765 0 6
Угасна пламъкът във твоето сърце,
изчезна любовта ти, скъпи, неусетно.
Отблъсна безсърдечно синьото небе,
 звездата своя във пространството безсметно.

Защо прогони, скъпи, обичта,
 която друг не ще ти подари?
Защо така внезапно заваля
 и огънят във пепелта изгни?

Нима не искаше да видиш любовта,
 прикрита от суровата съдба
и преживяната от мен и тебе красота
нима съвсем не стопли твоята душа?

 Аз знам, в бездънната гора
е много трудно волно да се тича,
но, моля те, помни, че на света
си бил щастлив с човека, който те обича!

Сега безкрайно самотата те боли,
самотна е преситената ти душа.
Небето рони кървави сълзи,
за свойта мъничка, изгубена звезда.

© Людмила Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??