Изгубената светлина

4 jul 2006, 11:06

Poesía

1105 0 5

Поредна нощ заспивам сам,
а утрото отново ме изпълва със тъга
и името му е добре познато:
зове се „самота”.
Отново съм на колене,
в молитва да ме спреш,
защото тръгвам ей така, без път
и аз не знам къде
Отправям поглед към синьото небе
и търся начин да го стигна със ръце
Стоя самотен във полите
на любимата си планина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Изгубената светлина

Искате да прочетете повече?

Propuestas