posh` (Таня Атанасова)
267 5344
21 mar 2012, 14:57

Изгубени 

  Poesía
820 0 4


Наистина не искам да си ставаме чужди,

но сякаш таралежите се губят от съня ми

и тези огледала са целите в черни сажди.

Вече не знам къде да те търся, бел ами...

 

В дъждовни лабиринти сляпо се оплитам

и безпомощно увисвам на вехти завети,

самотна плячка, съдбата чакам да изпитам.

А времето хищно се тъпче с амфети.

 

Сега сме аз и ти, но не сме сякаш НИЕ,

смятаме, че не сме се познавали, мълчим...

Но това мълчание болезнено в мен вие

и в очите ми тайно прокънтява онзи гръм.

 

 

Честит ден на поезията, приятели! :)

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??