Слуга на уродливо време;

Пленен от груба, зла повеля,

Брата си, Умът затрива...

Скръбна участ, тежко бреме -

греха на Каин да споделя.

Избрал е чашата горчива

пред страха си слепоочен,

непрестанен, инстинктивен;

Страх - Обратна перспектива -

пръст в Насъщния насочил.

Хлад в главата.

Жар в гърдите.

Ум диктува. Свръхпрактичен.

Съска тетива безстрастна,

бръмват мисли в лед обшити;

черни, ненаситни птици

вият въртележка бясна,

сетне с кикот еретичен,

впили клюнове сърдити,

ръфат пламък стоезичен.

Горестно сърцето тръпне

под порой прострели ледни...

В още топлото огнище,

вихри – призраци безплътни,

ровят за искри... последни.

Тишината, мракът, гузно лягат;

С колко смърти заплатени!

Чувствата, с мъждеещ вопъл

губят цвят и се разлагат,

безвъзвратно похабени;

Номерирани, подвластни,

на конвейер сив сглобени,

ще възкръснат пак. Напразно!

Лъжефеникси злощастни,

в земни страсти преродени.

Нечий хленч протяга шепа.

Нима ридае там палачът?

Неуместна безутешност.

Пред могилата нелепа,

що ли пък сълзите значат?!

15.06.2014