14 mar 2017, 20:58

Изгубеният рай 

  Poesía » Civil
523 3 10
Генка Богданова
Всяка нощ заспивам под небето чуждо,
болката отляво моят сън прокужда.
Вслушвам се да чуя пее ли щурчето –
тишина обгръща тягостно сърцето.
Чужда е земята, чужди са звездите,
въздухът е тежък, влажни са очите.
Сладък, но далечен спомен за кавали,
въглен не загаснал във сърцето пали.
Тъй далеч остана моята Родина!
Хляб и дом намерих някога в чужбина.
Но бездомна пак е, гладна е душата, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??