Изгубеният ключ
По невидим слънчев лъч...
се спука - малко звездно
семенце - долетяло
от Всемира...!
Душата си обвива
в розови листенца
за да я закриля
и да я пази!
Звездно семенце,
дошло от толкова далече
и закодирало във себе си...
Вселенските послания!
Но ключа изгуби,
някъде по - пътя...
И сега не знае! Дали отново
пак ще го открие...
А капризите на вятъра -
постоянно се променят.
Ту тихо е - ту пък е отново
в окото на бурята...!
Крила разперва -
само в мислите...
тогава се завръща,
там навътре в себе си!
Където е приютило -
цялата Вселена!
И тогава стихва
в тишината размишлява
а незарасналите рани
с обич ги лекува...
Оглежда се в звездите!
А те с вълшебен прах орисват го...
Излез на вън! Не се страхувай!
От сенките на мрака...! Излез...
Не се страхувай!С любов
за теб наричаме...Сила! Смелост!
Издръжливост! Воля! Позитивни мисли...
И със много вяра и надежда... Повярвай...
Ще успееш - ключът изгубен
отново да намериш...
Невидим лъч се спуска
и докосва той душата...
листенца розови разтваря
във най - вълшебното
звездно измерение...
Наречено... Живот!
24.03.2019г
Катя
© Катя Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Антоан, благодаря ти за хубавите думи и коментар...
-
Младене, благодаря ти от сърце за хубавия коментар и пожелания!
Георги, Елена, Ангелче и Рени,благодаря ви от сърце за хубавите думи! -
Харесах го и аз, Кате!
-
Харесах!
-
Хубаво...
-
Виждал съм с очите си този звезден лъч и как се спуска в "звездното семенце". Красиво поетично описание на зараждането на живота поднасяш, Катя. Кулминиращо във финала! Честита пролет и много успешна седмица!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
