Изгубеният рай
От таз дълбока болка съм смутена.
Така внезапно в мене се роди.
Като сред жарко пладне изсушена,
аз търся освежителни води...
Във тях ще влезна и ще я отмия,
и тя дълбоко ще се потопи,
но първо дай от чашата да пия,
че споменът за теб да ме крепи!
Ще се преселим в друго измерение –
в отрязъка на нашите мечти.
Два спътника потърсили спасение, ...