Звездите все така остават твърде далечни
и тайничко проблясват в между
галактическите вълшебни пространства
а изгубеното петолиние се покрива
с най-финия космически прашец
и избледнява... заглъхват песните
а тишината заплита мислите
дори когато не пиша - дори когато
няма какво да кажа - мислите пътуват
и докосват между галактическите пространства!
Тревожно е времето - а илюзиите като
сапунени мехури се издигат и разпиляват ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.