Вървя, позната пътека,
изгубвам се в спомени,
нозете газят шума мека
от случвания отронени.
Изминалото сътворено,
лек допир, плаха страст,
ювелирно е претворено,
било е, ще остане в нас.
Очи две търся с поглед,
в тях да се огледам пак.
Вървя, ала копнея полет,
общ нежен полет в мрак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse