Laska (Ласка Александрова)
854 13624
19 jul 2017, 17:49

Изкачване 

  Poesía
457 2 1

 

Лепкав,

задушен сумрак.

Въздухът сбит,

тежи.

Мръдна ли встрани,

докосвам стени.

Поглеждам нагоре –

пред мен

тунел от камък

в спирала се вие,

сякаш без край.

Как искам

крила да разперя,

вятърът да ме погали

и към слънцето

да полетя…

 

Птиците

в синевата се реят,

просторът е техен,

те не пълзят!

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Същността на човека е това, към което се стреми... Поздравления за хубавия стих, Ласка!
Propuestas
: ??:??