на Христо Проданов
Всеки ден е ново пак изкачване
към върха на утрешния ден.
Упорито своя връх изкачвам –
бърза, разнолик, светът край мен.
Но когато Еверест докосна
с верни, ала питащи очи,
тръпки ме побиват... съдбоносно
ти навръх света се изкачи!...
И върхът запомни твойто име
с твоята мъжествена следа!
Затова – безмълвен – но те има, ...