Може би не исках сама да посрещна залеза,
да повярвам на истини,които смятах за лъжи,
може би не исках да мина през подлеза
и да се кача в метрото на човешките съдби.
В тихи стъпки да премина през вратите,
да потегля безмълвно по релсите прави,
и седнала,гледайки кротко през дните,
пътувайки през многото спирки и гари.
С усмивка потопена в нямо страдание
и в плач несдържан да затворя очи,
с цветя в нозете,с нежно дихание
и в хиляди парченца умора гори. ...