31 ene 2017, 22:08  

Изкуствена, но усмивка 

  Poesía
351 0 3

Изкуствена, но усмивка

 

Не знам за добро ли е или за беля,

но душата ми се поизноси.

Като косите ми и тя побеля.

Взе по-малко да може да носи.

 

Беше скътана вътре във мене.

Невзрачна. Но не спеше, дори и в съня.

Залиня от будуване. Стана прозрачна

и съвсем, съвсем изтъня.

 

Бе станала крехка. Много лека и къса.

Заздрави я животът, пластичен.

Инжектира ù ботокс. Да не се скъса.

Стана гъвкава и еластична.

 

И да е жилава и издръжлива,

в края на устните ù ù направи извивка.

Сега изглежда напълно щастлива.

С душа - изкуствена, но все пак усмивка.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??