Ако днес ми се подкосяват краката,
ако днес кътчетата ми така трептят,
и душата ми композира сега живот,
то не е от страх, а неизбежно чувство...
И от сега осезава се целият този ураган,
дали от рано или от късно, няма значение...
чувствам го със всеки свой дъх и полет...
аз съм вятъра, а ти топлината на лъчите...
Пожар е това, което мога да почувствам...
огън от вода, който не може да изгасне...
пожар, който не изпепелява, а преражда...
който не отминава и утрините на януари... ...