Devil_Angel{} (Любомира )
40 16
21 nov 2006, 0:37

Изкувството актриса 

  Poesía
873 0 3
Ето на сцената си и вече си различна..
Тъжна,но някак си оптимистична..
Забавляваш публиката сива
с твоита персона талантлива..
Усмихваш се,а вътре те боли
от многото изказани лъжи!
Искаш да си тръгнеш,
но нямаш сили дори и гръб да им обърнеш.
А те-сенки в тъмнината-
смеят се и пълнят си душата!
Не могат да усетят твоита болка и тъга,
скрита под маската на грима..
Ето края е тук ,завесата се спуска,
но ти оставаш на всички на пук
и фалшивата усмивка по лицето пак се пуска.
Аплодисменти и викове:"Ура!" чуваш в главата,
но те не могат да прогонят самотата!
...
Прибираш се в гримьорната разбита,маската захвърляш
и пред огледалото си само ти открита!
А ти какво си вече?
Безлична кукла,без чувства и душа,
не можеща да различи реалност от лъжа!
Поне едно признавам-актриса си добра..
Всички ни излъга,а в себе си-УМРЯ!

© Любомира Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Поне едно признавам-актриса си добра..
    Всички ни излъга,а в себе си-УМРЯ!"
    Много добро!
  • Безлична кукла,без чувства и душа,
    не можеща да различи реалност от лъжа!
    Това ми хареса!
  • И на двата ти стиха темите са интересни,но знай - само с подредени рими нищо не се получава!Поработи!Успех!
Propuestas
: ??:??