Излет в дефилето
Нагоре пак, нагоре пак
аз крача в старата пътека,
където бук с брези клонак
са сплели сводеста утеха.
В самия край светлее къс –
на небосвода син – полата.
Поляна в цвят, със малко хъс,
достигам, вдишвам аромата.
Балканът стар, на Бога плод,
в подкова блеснала се кривна
върху селца, градини, брод
зад който чувам песен дивна
на славей, кукувица, кос
и на жътварка в златна нива –
от векове по сенокос
се сливат в такт с локомотива.
От дефилето вее хлад.
Река и релси – в лента строга –
и аз се чувствам свеж и млад
сред тази девствена природа.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Уникална картина, нарисувана с непринудения изказ на истинския Поет!
-
Задъхано, красиво и колоритно описание - като Вазов...!!!
В самия край светлее къс –
на небосвода син – полата.
Поляна в цвят, със малко хъс,
достигам, вдишвам аромата. -
Много образно описание.
Харесах стиха ти!
-
Винаги млад, друже. Благодаря ти за светлото приятелство и поезия!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
