След хиляди викове,
обиди, крясъци, унижения,
ти се умилостиви като агънце,
стана мек като сатен,
стана себе си, човекът за мен.
Стана прекрасен, сладък като бебе.
Стана неописуемо добър, а не рязък.
Уби явно гнева в себе си, хладнокръвно,
но трябваше мен да направиш "на нищо".
Трябваше мен да хвърлиш в калта на обвиненията.
Трябваше мен да затриеш, сама и отхвърлена (в небитието).
Трябваше мен да осъдиш, без право на обжалване, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse