Не спадам към поетичната задруга,
а и нямам си работа друга
и реших себе си да попитам:
Кога човек е излишен –
ако не живее сред склад от вещи
или постът му не го прави „всевишен”?
Някъде вече бе написано от мен,
че човек е от и за обич роден,
че ние се раждаме на света,
за да ни докосне любовта.
Извинявайте, че се цитирам аз,
но позволено е, вярвам, в този час.
Ако разбереш, че за някого си превърнат в излишен
всичко останало не те превръща във възвишен.
Без значение какъв и откъде си родом
своя избор на мъж направи, дори
той да е „На света завинаги сбогом!”.
Защото, може би, ще й донесе облекчение
щом за нея ти си отдавна в забвение.
Спомних си тук легендата стара
за онзи непокорен моряк,
обичащ света, свободата
и живеещ по правила свои, а не тези от Бога:
Той ще намери своя вечен покой,
ако някоя го толкова силно обикне,
на колкото е способен самият той!© Вили Тодоров Todos los derechos reservados