18 jul 2008, 19:10

Излишна 

  Poesía » Filosófica
1100 0 13

 

Може би теб избрах

или ти мен създаде (от нищо) -

вдъхновено, с размах...

Как така вече станах излишна?

 

Като в сън проумях -

беше удар, подобно камшичен.

Предусетила грях,

собствен път си постилам, различен.

 

В твойта сянка живях

без да питам и както намеря:

всеотдайно, без страх,

до погубване...

Беше...

До вчера...

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??