Ела до мен, любима.
Пристъпи с отворено сърце.
Независимо дали във него болка има, ти ще бъдеш в моето поне.
Не казвай нищо, просто замълчи.
Думите излишни са сега.
Със поглед нежен ти ме омагьоса и завинаги останах аз обсебен от твоята красота.
Постави ръката си, любима, ти на моето лице.
И нека зло да ни забрави и двамата да се обичаме поне.
А аз смирено в твоите крака ще коленича и главата моя ще сведа.
За всеки грях от мене сторен, прошката ще ти поискам, за да мога мила на душата мир да подаря.
Не съм светец, със златен ореол, а безумно влюбен в теб, но някак си душевно гол.
За всичките обиди, и многото злини, за прошка ти се моля, защото те обичам разбери.
© Борислав Александров Todos los derechos reservados