23 mar 2021, 9:11

Излишни думи 

  Poesía » De amor
369 0 1

Ела до мен, любима.

Пристъпи с отворено сърце.

Независимо дали във него болка има, ти ще бъдеш в моето поне.

Не казвай нищо, просто замълчи.

Думите излишни са сега.

Със поглед нежен ти ме омагьоса и завинаги останах аз обсебен от твоята красота.

 

Постави ръката си, любима, ти на моето лице.

И нека зло да ни забрави и двамата да се обичаме поне.

А аз смирено в твоите крака ще коленича и главата моя ще сведа.

За всеки грях от мене сторен, прошката ще ти поискам, за да мога мила на душата мир да подаря. 

 

Не съм светец, със златен ореол, а безумно влюбен в теб, но някак си душевно гол.

За всичките обиди, и многото злини, за прошка ти се моля, защото те обичам разбери. 

© Борислав Александров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??