Излишната ми свобода
разбива небето и земята,
до дълбочината
на техните недра.
Разхвърля ме в поле без посоки,
вървя със стъпки без допир.
Излишната ми фантазия
разклаща устоите ми,
разбива деня ми...
после е безсмислено да се
завръщам.
Излишните ми желания
ме пращат на търг
за разпилени души.
Излишните ми знания
ме хващат неподготвен
за важните неща.
Смисълът се губи
точно тогава, когато
решиш да го търсиш.
Няма значение,
че няма смисъл.
Всичко, което е създадено,
е безсмислено,
но все пак е създадено.
© Александър Василев Todos los derechos reservados