21 may 2007, 14:02

Изливам чашите направо във душата си 

  Poesía
970 0 6
Изливам чашите направо във душата си,
мислейки за теб.
... и как ще сътворя децата си!
от този слънчев ред :)


Изливам чашите направо в огледалото,
чрез мисълта за теб.
И ставам огледало - цялата.
От огън, не от лед.


Огледах се във теб! А пък стъклото
нацупено изгони ме от яд.
Невинен бях!... Но то, горкото,
не прие за отговор, че "бях".
Че нямам вече нужда да се търся!
Новопокръстен съм и се отърсих
от себелюбие и страх...
Готов съм! За начало... и за грях.


Нацупено изгони те?
Не вярвам.
Стъклото даже вярва в твоя ден.
Та тази нощ е цяло изповядване!
Огледай се, почувствай се във мен.


Грехът ти не е грях.
Кажи му истина.
Кажи му, че си целият свещен.
Кажи му, че си целият разлистен!
Огледай се, почувствай се във мен.

© Ники Ели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вие продължаване да ме радвате! А това:
    "Кажи му, че си целият свещен.
    Кажи му, че си целият разлистен!
    Огледай се, почувствай се във мен." - поздрави!
  • Невероятно хубаво.Поздрави за тандема.Готини сте.
  • Радвам ви се и на двамата искренно!!!
    Чудесен стих сте написали!!! Поздрави!!!
  • Наистина затрогващ и увлекателен диалог! И много сполучлив!
  • потресаващокакто винаги
  • Някой иска тук и сега да ни разтопи от чувства!!!! Браво, много добре ви се получават!
Propuestas
: ??:??