Потъвам в очите ти - вълшебни езера,
"Красива си! "- шептят ми те,
преливащи от чистота.
От тях душата ти извира -
причудливо нежен водопад,
разпръскващ капчици в своята стихия.
Водата жива, попила в лицето ми,
усещане ми носи за сияйна красота.
Ръцете ти - трептящи струни,
в косите ми редят мелодия с възхита.
А устните, малиново свенливи,
не смеят запленени дори да ме целунат. ...