ashley_ (Яничка)
37 51
3 abr 2007, 10:28

Измама 

  Poesía
847 0 2
Едва сега осъзнах, че съм сама.
Разбрах, че животът ми е една лъжа.
Животът си бавно намразих.
Бягството дълго отлагах.
Сърцето обилно кърви,
от дълбоки рани всичко боли.
Тъмно е! В ъгъл стоя сама,
омраза студена полазва в моята душа.
Сълзите мокрят моето лице.
За Бога, аз съм едно самотно дете.
Да, дете, което вече няма сърце.
Аз съм един човек без лице.
Безутешно скитам сред пепел от мечти.
Без посока лутам се сред дъжд от клевети.
Ти със мен си ужасно жесток,
боли ме и да те разбера - не мога.
Ти държиш се с мен като с чужда.
Аз отчаяно от теб имам нужда.
Но ти всичко ми каза с две ледени очи,
а от твоите думи много боли.
Уж любовта ти ми показа, но лъгал си ме ти,
а най-лошото е, че страстно прегръщам тези лъжи.

© Яничка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ехх...колко се доближава до мен това стихче
  • Живота е жесток скъпа!
    Но силният ,за това бил силен,защото можел да прости!
    Прости му,и продължи напред!
    поздравления за силния стих!
Propuestas
: ??:??