Улиците пълни с хора са,
а аз вървя самотна през града.
И ето - ти си там под подлеза,
а аз затичвам се да те прегърна.
Усмихната ръка протягам
и ти обръщаш се със погледа студен.
В теб се вглеждам и жестоко осъзнавам -
ти не си това, а просто - образът измамен.
Бавно връщам се към реалността,
за да тръгна пак самотна през града.
И странно гледат ме отново хората,
и пак шептят: “Това е лудата от подлеза.” ...