Тъгуваш ти за твоята любима
и искаш много да си с нея пак!
И винаги в ръцете да я имаш
за малкото и пръстче на я хванеш чак!
Но винаги не вярвай, братко, в нея!
Не знаеш ти какъв човек до теб стои.
За тебе тя е приказната фея,
а тя изчаква да те издои!
А ти наивника не я познаваш!
Не знаеш тя, че шапка ти крои!
Дали за неа я златна мина ставаш
и как тя после ще те осребри!
Очите се отваряй в любовта си –
измамница понякога е тя!
Макар накичена със думи и украси,
отрова крият нейните цветя!
02.10.2005г. Техеран
© Христо Славов Todos los derechos reservados