Измамна е нощта, а сенките ме плашат...
Измамни - стъпките, но пак вървя...
До болка изморена съм и ми се плаче...
До болка влюбена съм, но мълча...
Нуждая се от теб, за да се чувствам цяла.
Дали ще разпозная твоя знак,
от демони подмамена?... Но продължавам
да диря своята душа-близнак...
Във черна дупка ли съм или има изход?
Тук сенките внушават само страх...
Но пак вървя... Далеч ли си? Или си близо?
Измамни стъпки... Подла е нощта...