Спомняш ли си някога, когато бяхме мънички,
как се хващахме за ръчички,
галени от нежното слънце, беряхме тревички
и наблюдавахме как летят пролетните птички.
Да, спомни си, тогава бяхме по-добри,
усещахме как в сърцата ни огън гори.
И дори в най-студените бури
бяхме готови да помагаме на други.
Бяхме готови да спасим от беда
дори и най-лошия човек на света.
Бихме му подали ръка и извадили от калта,
бихме го пречистили в благословената река ...