В прегръдките на камъка
се луташ за светило
и молиш за посока −
ти, пътнико нещастен.
Жадуваш за движение?
За пролетно видение,
изваяно от молитвата на мрака?
Копнееш за спасение?
За трепетно вълнение,
обвито в благослова на зората?
И чакаш, искаш, вярваш...
Ти, пътнико нещастен,
който молиш за посока
и се луташ за светило
в прегръдките на камъка?
Жадуваш за видение,
за пролетно движение?
Търси! В молитвата на мрака!
Копнееш за вълнение,
за трепетно спасение?
Живей! В благослова на зората!
Ти търсиш и живееш.
Значи - съществуваш
отвъд кинжалите на времето,
болката на космоса
и безмълвието на цифрите.
Пепелта е само спомен−родител на дъгата,
разстилаща усмивка в нажежената душа,
приютяваща очите в кристала на зората,
стопляща сърцето сред безкрайност от цветя.
Да, можеш, пътнико нещастен,
ти можеш да се слееш с танца на деня,
с вихъра, отнасящ те от пътя тъй злощастен,
поробил сетивата в тишината на нощта.
Върви напред! Вече близо е реката,
пречистваща духа от стона на плътта.
Търси, за да оцелееш в храма на зората!
Живей, за да се родиш в сълзата на смъртта!
© Иван Пенев Todos los derechos reservados