Измислици

21 dic 2007, 6:47

Poesía

553 0 2

И пак затварят се едва проглеждащи очи,
и пак- отдават се на тъмнината.
И сила, и желание, и вяра, тлеят и изстиват
без животворните лъчи, без допира със красотата.

Отново студ скова искрата,
запалена, за да прерастне в пламък,
и пак измислени стени ще преградят душата,
ще я затворят във въображаемия замък...

Няма тишина без огън, който да я чуе,
няма топлина от спомен за изгубена надежда,
има самота, оковала своите вериги тежки,
там, в стаята без изход, в мислите измислени, и пак - човешки.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

3y3ka (Зузка)

2007-12-21T10:45:23+02:00

Красив стих!
Поздрав!
Anita765 (Ани Монева)

2007-12-21T07:08:00+02:00

Измислиците са временни, всичко си идва на мястото за хубаво или лошо, но идва.