29 jun 2013, 16:23

Измислици 

  Poesía » De amor
469 0 2

Изпепелени сънища се стичат

безмълвно в капките дъждовни,

от спомените подлудели  тичат

и падат във ръцете ми грижовни…

 

те молят ме самотни в мрака

да ги родя отново съживени

за някой, дето някъде ме чака

с мечти, без мен непреживени…

 

 

Р.Д.

© Румяна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесаха ми твоите измислици!
  • Я, колко много едни и същи заглавия... Разчупи ги де ( или номерирай )
    Хубави са, образни, наистина като измислици!
Propuestas
: ??:??