Измислих те,
такъв, какъвто си ми нужен.
По глупава едва ли някога съм била :)
В поредици от лудост и нелудост
свой собствен брод душата ми избира...
Измислих те,
до болката на бялото във мене.
Нарочно, ей тъй, за да те има!
Дали е плод на женската ми хитрост?!
Не се гневи - сърцето ти разбира...
Измислих те,
като внезапно начинание,
като изригване на нещо скрито-непонятно.
Измислен си! Не можеш да избираш.
Но ако ти стиска - а сега, стигни ме!...
© Мая Златева Todos los derechos reservados