Тъгата се е свила в нощ,
а пък нощта
се е простряла по брега
в шума на вятъра,
през сухите треви на пясъка
до блясъка на морски устни.
По моите усещам грях
от мислите, които ме напиха
преди да те сънувам.
Създадох те
в непримиримото усамотение
на гара, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse