Изморих се да те обвинявам!
Прости ми! Няма да го сторя повече. 
Ще спра за теб да се надявам, 
да ме болиш поне за бивша обич. 
Тъй, както всъщност е написано. 
Защото колко още да те чакам? 
Не вярвам в теб ако не си отблизо, 
с прегръдка себе си да отпечатам. 
Така, че ако ще се сбъдваш, идвай! 
Ако ли не, върви си, безвъзвратно! 
С любов без теб не ме убивай! 
Смъртта, самотна необятност е... 

Стихопат. 
Danny Diester