FannyA.P. (F.a.p)
2 5
8 dic 2016, 22:34

Измъчена душа 

  Poesía » De amor
894 2 4

Не ме залъгвай с купища от рози,

не ме подмамвай с топлия Хавай,

сърцето огън в себе си ли носи,

че всяка вечер тайничко ридай.

 

Не ми показвай тези скъпи рокли,

не ми купувай този бляскав грим,

душата ми за мъничко любов те моли,

а не за злато, за имот и за пари.

 

Не ми пробутвай тези стари фрази

и таз студена, безпощадна длан,

сърцето ми не може да те мрази,

а ти възползваш се без срам.

 

Не вярвам вече на усмивките фалшиви,

нито пък на погледа с угаснали звезди,

не вярвам и на твоите постъпки мили,

със които времето ми озари.

 

Не искам пак по цели нощи

да тъгуваш в мислите ми сам,

не искам подир мен сълзи да рони

моят собствен пренебрегван свят.

 

Искам днес с оназ незнайна сила,

дето ти помогна да ми се явиш,

искам тя сега да те изгони,

да те прати своя път да извървиш.

 

Искам някъде далеч да срещнеш

млада, непокорна и добра,

жена с характер, дето да обичаш,

както те обичаше и теб една.

 

И в сърцето ти пожар да пламне,

после да угасне в самота

и тогава да се сетиш пладне,

за оназ забравена, измъчена душа.

 

© F.a.p Todos los derechos reservados

Ако си готов да се изправиш, след като си паднал, можеш да продължиш напред с убеждението, че си достатъчно силен, за да стигнеш до края.

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всичко на този свят се връща, Фани, каквото си сторил някому, после друг на теб го прави!
  • Много благодаря!
  • Рано или късно всеки си намира майстора. Харесах!
  • Всеки ще си получи заслуженото. Днес той ранява теб, утре него ще ранят. Ще си спомни как е бил обичан и какво е загубил. Вярвай! Харесах!
Propuestas
: ??:??