Не ми ги вземай, Боже, мойте думи!
Богатството ми в радост или жал,
те мостът са невидим помежду ни
и кръстът, който Си ми изковал.
Препъвах се в светините фалшиви,
със стигмите на юдите кървих,
засях надежда сред безплодни ниви,
а имах само Теб и своя стих.
И врани изкълваха урожая,
сред болка и безсилие, и страх,
но все съзирах светлината – тая,
която с думи нежни призовах. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse