Изнасилено с вдъхновение
Под бяло небе - зелена трева,
над кална пътека - синьо небе.
Красиви графити на сива стена
и обич мечтана във мъртво сърце.
Надежда обесена в Кристалната стая,
метална врата се отваря с изскърцване;
въздухът свежо нахлува и плаши с омая
но остър е много, не става за гълтане!!!
Мрачен пейзаж, бледнее картина,
шепотът остър е и толкова бистър,
кожата бледа е днес на вампира,
шушкаш в ръцете му, лекарство във блистер,
поглъща те бавно на кванти, мечтите
подхранва ти, спри се не тръгвай във мрака,
боли го, умира. Нощем броят се звездите
а сутрин надеждата тихичко чака си,
чака си, чака...
пуши в кенефа
и ака,
и
ака
и ака...
... печална сред мирис на мисли прогнили
с умора прокудени,
мечтите са мъртви
и тъжни,
и счупени... :(
---------------------------------------
Послепис: Смятайте произведението за заключено, не желая никакви коментари или оценки, не съм поет, никога не съм могъл да пиша стойностна поезия, силната ми страна е само и единствено прозата, но днес просто ми се прииска да напиша нещо... задушавах се. Понякога на човек му идва просто да плаче.
© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Леле, в голяма черна дупка си бил, хех, ама е много гот, радвам се на провокативни неща
-
Знам, че е заключено, ама това ми е любимото стихорворение от сайта!
-
Хареса ми!
-
Не, не смятам че отношението ми към хората които са ме коментирали заслужава да провокира негативни емоций, а творбата... защо я публикувах...? Не, не я публикувах аз а този който бях в мига когато ми хрумна да я напиша и да я публикувам. Просто частици от мен които понякога ми тежат адски и Мрежата е прекрасно място на което мога да се разтоваря от тях без да ги обриам на смърт. По-скоро на вечен живот. Всички тия неща някой ден ще ме надживеят, просто ще си ги има в сървърите. Каква страховита вечност...
-
Ам, меланхолия, меланхолия, но все пак... Не че искам да се меся...интересна ти е творбата,определено един доста нов поглед. Обаче това, което ме издразни... отношението ти към хората,които все пак са те коментирали. И към творбата... разбирам тази неудовлетвореност, но да бъдем честни, ако я мислеше за толкова ужасна...защо я публикуваш?
-
ще повърна....
-
... до сега мълчах...
не коментирам творбата ти, а нежеланието ти да споделиш сътвореното...
ще се радвам да те чета скоро... -
На мен пък ми хареса! Не мисля, че нямаш сила в поезията - имаш! Знай, че когато хванеш да твориш нещо, никога не знаеш къде ще му излезе края! Та както казаха, хората преди мене - не се оставяй обстоятелствата, настроението и негативните помисли да те откажат
Продължавай - смело напред, не унивай! -
Ще уважа желанието ти, но бдинци (лъвове, титани) не са се предавали така лесно!!!
-
Хубави коментари, но не ги заслужавам - нито относно това че ми се отдава поезията, нито че е някакъв технически ход. Не знаех че ако не съм в "автори" плюс мога да заключвам коментарите си. Сега ще го направя, и се радвам че честта да сложа последен коментар е моя. Аз... аз едва ли в скоро време ще публикувам нещо ново, имам нужда да... не знам, да си почина от себе си. От цялата баналност на всичко и всички. Главно от моята собствена.
П.П. - А ако искате да четете КАЧЕСТВЕНА поезия, ви препоръчвам стиховете на Витания и Епика.
----------
БезликКомик - как само ме подлъга с тоя коментар че мога да заключа коментиране и оценяване
Знаех си че нямам право ако не съм в автои плюс, и преди съм пробвал да заключвам и ми излизаше същото. Както и да е. Забравете че съществува поле "коментари" на този ми стих, най-добре забравете че съществувам. -
Интересен подход..."смятайте го за заключено" ама не е - прилича ми малко на тактически ход тип "Предизвикателство" или "сладкото забранено" ...ама ти си знаеш
аз нищо няма да кажа -
Поезията също ти се отдава...откроява се собствен стил.
P.S. Ако не искаше коментари,щеше да го заключиш.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
