Изнасилване

8 dic 2006, 4:31

Poesía

923 0 3

Тъгa съзираш във очите й,
че нещо преживяла е, личи...
И винаги, когато я попиташ,
тя само се усмихва през сълзи.

А спомени отварят й клепачите,
когато се опитва да заспи,
във сънища кошмарно здрачни,
Той идва да я навести.

Тя вижда още в ъгъла
как той притиска я с ръце,
че е приятел неин, бе се лъгала,
сега му виждаше и другото лице.

Тя вижда още перлите как падат
по разголената гръд...
А нишката им, скъсана от него -
от ужаса претръпнали, пищят...

Тя сеща още кървите
по устните, захапвани със грубост,
а ноктите и чупят се от дърпане,
от дърпане, довеждащо до лудост.

Отчаяна безпомощно го блъска -
във викове облича се страхът,
ръката му по тялото и плъзга,
под дрехите да търси плът...

Сега я имаш - твоя е, такава,
оформена от множеството случки,
ала не знаеш, че е малко благодарна,
животът да се пази я научи...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

SinEater (Влади В)

2006-12-08T19:04:41+02:00

Странно... не виждам коментар относно самото произведение... Татянка това е едно от най-добрите стихотворения, които съм чел до сега - regards!
Биско (Бисер Дръпничорапчев)

2006-12-08T17:44:05+02:00

Лошко я е натиснал и лошо му се пише )
petinka67 (Петя Кръстева)

2006-12-08T12:45:21+02:00

Ако това е цената,която тя плаща за тези грешки...искрено съжалявам!