В полумрака догаря цигара,
а по бузите капят сълзи,
родени от една изневяра,
която непрестанно боли.
В полумрака ти си отиваш,
без да погледнеш в страни
как лицето обляно е цяло
от толкова горещи сълзи.
Във мрака пак паля цигара,
а димът обгръща мойте ръце
и виждам теб в изневяра
и как кърви мойто сърце.© Антоанета Тонева Todos los derechos reservados