Ще дочакам завръщането ти тази нощ
и в ресници съня си ще скрия,
ще разпаля студа, ще зашия със нож
болен спомен; ще сложа босилек.
А в сърцето ще скрия сакрална тъга
и писмата до стар обожател.
Вероятно ще седна да вечерям сама,
ще поканя за гост тишината.
Мисълта ми разпътна; тя отдавна разбра
как далече от мен да пътува.
И навярно ще свири с цигулка нощта,
а душата ми с друг ще танцува.