Изневеряваш, за да нараняваш,
заместваш ме със други, на инат,
но чувствата към мен не са забравени
и всяка рана е с обратен знак.
Изневеряваш, себе си раняваш,
защото ласките на другата жена
не стигат до сърцето и тогава
към мен полита твоята сълза
като молба и зов, и като упрек,
и като стон и болка на дете,
във този страшен свят, уви, изгубило
голямото си, детското сърце.
© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados