- Защо? - попита ме ти.
- Не зная! - без глас проговорих.
- Не знаеш, че ще ме боли?!
Да, знаех, но ти го сторих...
- Откога? - попита отново.
- Отдавна! - едва промълвих.
Проеча като изстрел олово,
със който без жал те убих.
- Но как? - последва въпрос.
- След работа ходех в дома й.
- О, да - изводът ти бе прост -
закъсняващите вечно трамваи... ...